Вероятност
Небето със едно око от лава
наднича през прозрачното перде.
А рано е. Тъй рано е да ставам,
когато от тавана бял - лице
усмихва се. Очите го рисуват,
и мислите ми му прибавят цвят.
Една жена от свят несъществуващ
нахлува във реалния ми свят.
Пристига тя във цялата си хубост
със своя лик деня да озари.
И мисля си: Това е явно лудост!
Сънувам със отворени очи!
Но тя е там, над мен и се усмихва.
Разпуснала е своите коси.
Лицето й към моето надвисва
и само миг - и ще се долепим.
И само миг - и сякаш ще усетя
устните по мене да горят,
ласките й топли на ръцете,
в мене да пробуждат любовта.
Но премигвам и клепачи я открадват.
Остава само белият таван
и чувството, което в мен подклажда
усмивката, защото знам,
че утре вероятно ще я срещна!
© Деян Димитров All rights reserved.
Много ми хареса! Поздрави!