Вещица
Аз на вид съм любезна и даже чаровница,
и омайвам мъжете с най-милите погледи,
но отвътре съм вещица – от онези, вековните,
и живея във свят с перушинени покриви.
И понякога яхвам метлата нагорно
и хвърча, и се рея по най-древния начин,
и замитам с душата всичко транспортно,
но език раздвоявам и... понякога плача.
Аз съм вещица, веда от магьосното племе,
чародейства владея – за чудо и приказ,
но живея съвременно и в побъркано време,
често пъти безплътна и даже без мисъл.
Но защо ли, защо ли с магия не мога
да намеря лекарство срещу всяко предателство,
да напиша рецепта като лекарка строга?
Ех, уви, чародейка оставам в душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Честита пролет!
