Весталка

Целомъдрена бе тя весталка

в своя чист и непорочен свян.

Той пък огъня на клада жарка –

дух от страсти бурни обладан.

Тя самата  - прелест непозната,

блян във златно пурпурни лъчи,

трепетлика в слънчева позлата –

цвят иглика в утринни сълзù.

Чак до слънчевите двери златни

сливали са своите тела.

И във мигове неземно сладки

тънеха в упойна тишина. 

Плам, цветя и чувства необятни –

твърде тесен е за тях света.

Трепет, музика – душевни страсти

възвишили пламенна душа.

Във души им екнали фанфари,

зашумели горди лесове,

във очи заискрени фонтани

бликнали в среднощни часове.

Като морен ангел във прегръдки

кротко в утрото заспала тя,

че е пила цяла нощ на глътки

сладкият нектар на любовта.

Не е веч` смирената весталка,

нито пък слуга във нечии храм,

е на чувствата си господарка –

чист и непорочен, светъл блян.

2.09.2013