Sep 4, 2013, 11:06 PM

Весталка

  Poetry » Love
1.6K 0 0

Весталка

 

Целомъдрена бе тя весталка

в своя чист и непорочен свян.

Той пък огъня на клада жарка –

дух от страсти бурни обладан.

 

Тя самата  - прелест непозната,

блян във златно пурпурни лъчи,

трепетлика в слънчева позлата –

цвят иглика в утринни сълзù.

 

Чак до слънчевите двери златни

сливали са своите тела.

И във мигове неземно сладки

тънеха в упойна тишина. 

 

Плам, цветя и чувства необятни –

твърде тесен е за тях света.

Трепет, музика – душевни страсти

възвишили пламенна душа.

 

Във души им екнали фанфари,

зашумели горди лесове,

във очи заискрени фонтани

бликнали в среднощни часове.

 

Като морен ангел във прегръдки

кротко в утрото заспала тя,

че е пила цяла нощ на глътки

сладкият нектар на любовта.

 

Не е веч` смирената весталка,

нито пък слуга във нечии храм,

е на чувствата си господарка –

чист и непорочен, светъл блян.

 

2.09.2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...