Весталка
Целомъдрена бе тя весталка
в своя чист и непорочен свян.
Той пък огъня на клада жарка –
дух от страсти бурни обладан.
Тя самата - прелест непозната,
блян във златно пурпурни лъчи,
трепетлика в слънчева позлата –
цвят иглика в утринни сълзù.
Чак до слънчевите двери златни
сливали са своите тела.
И във мигове неземно сладки ...