5.09.2022 г., 9:46

Вестоносец

1.1K 2 8

Прегръщам с обич душата си

и светлината в нея искам да запазя!

За да бъде - онзи светъл вестоносец

в кодиране на думите и смисъла...

На пространствено времевия поток,

където реалностите се пресичат -

минало, бъдеще и настояще...

в онзи времеви златен компас

на времето на медените мисли

натежали от въпроси...!

Защо съм тук...

Каква е земната ми мисия...

Ще мога ли? Да променя светът...

Да бъде мирен и добър...

А любовта на мислите -

да събуди заспалите души...

И в закодирания код на времето,

да достигна до дълбините на душата!

Защото в нас е закодирана -

любовта към Вселената

и звездното начало...

Родени от любов -

за любовта да разгърнем сетивата

и потенциала си...оцеляването е...

да се отърсим от страхът

и да даряваме любов

без да търсим отплата.

В истината на чувствата

да бъдем себе си

и да обичаме безусловно...

За да проектираме заедно

кристалната звездна решетка

на златното бъдеще и да бъдем

вестоносците на новото време...!

 

21.08.2022г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите коментари!
    Пожелавам ви много здраве, щастие, любов и нови творчески успехи!
  • С код идваме на този свят, но продължението на кода пишем сами. Много ми хареса, Катя! Успех!
  • "Родени от любов -
    за любовта да разгърнем сетивата
    и потенциала си...оцеляването е...
    да се отърсим от страхът
    и да даряваме любов
    без да търсим отплата."

    Великолепна поезия, която ни учи и възвисява.
    Давам глас, Катя и те поздравявам!
  • Хубаво.
  • Красив стих, Кате! за съжаление си раздадох гласовете, но ти желая успех!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...