5.09.2022 г., 9:46

Вестоносец

1.1K 2 8

Прегръщам с обич душата си

и светлината в нея искам да запазя!

За да бъде - онзи светъл вестоносец

в кодиране на думите и смисъла...

На пространствено времевия поток,

където реалностите се пресичат -

минало, бъдеще и настояще...

в онзи времеви златен компас

на времето на медените мисли

натежали от въпроси...!

Защо съм тук...

Каква е земната ми мисия...

Ще мога ли? Да променя светът...

Да бъде мирен и добър...

А любовта на мислите -

да събуди заспалите души...

И в закодирания код на времето,

да достигна до дълбините на душата!

Защото в нас е закодирана -

любовта към Вселената

и звездното начало...

Родени от любов -

за любовта да разгърнем сетивата

и потенциала си...оцеляването е...

да се отърсим от страхът

и да даряваме любов

без да търсим отплата.

В истината на чувствата

да бъдем себе си

и да обичаме безусловно...

За да проектираме заедно

кристалната звездна решетка

на златното бъдеще и да бъдем

вестоносците на новото време...!

 

21.08.2022г

Катя Джамова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите коментари!
    Пожелавам ви много здраве, щастие, любов и нови творчески успехи!
  • С код идваме на този свят, но продължението на кода пишем сами. Много ми хареса, Катя! Успех!
  • "Родени от любов -
    за любовта да разгърнем сетивата
    и потенциала си...оцеляването е...
    да се отърсим от страхът
    и да даряваме любов
    без да търсим отплата."

    Великолепна поезия, която ни учи и възвисява.
    Давам глас, Катя и те поздравявам!
  • Хубаво.
  • Красив стих, Кате! за съжаление си раздадох гласовете, но ти желая успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...