21.05.2010 г., 0:25

Вестоноска

1.2K 0 3

Здравей, Принцесо ненагледна!

Къде са твоите слуги... ;)

Навярно ази недовиждам!?

А...! Тук са! Пазят те! Нали

 

донасяш всяка божа нощ

словата ми и песента на птиците,

далече там във родния ми дом,

където с трепет чакат близките!?

 

Нали разказваш им за мен,

че съм добре и тръпна в очакване

на срещата, която аз рисувам всеки ден

с боите на сърцето си!? Усмивките

 

нали донасяш им и тях

и с нежност и любов обгръщаш!?

Носи, Принцесо. А пък аз

ще се опитам да заспя... в очакване...

 

... И още нещо... Приседни

до топлото легло на дъщеря ми,

главицата ù детска погали,

очите целуни ù... благо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Дид!Прекрасна творба, както винаги!Явно вече мноооого ти е домъчняло за дома...огрооооомна носталгия лъха от стихотворението ти..Дано по-лесно минат оставащите дни. Целувки и гуш
  • Благодаря ти, Анета!
  • ...и нека тази принцеца бъде винаги там!
    Да пази и разказва!
    Децата заслужават само целувки!
    Целувки и от мен!

    Радвам се, че пишеш, Дет!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...