May 21, 2010, 12:25 AM

Вестоноска

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Здравей, Принцесо ненагледна!

Къде са твоите слуги... ;)

Навярно ази недовиждам!?

А...! Тук са! Пазят те! Нали

 

донасяш всяка божа нощ

словата ми и песента на птиците,

далече там във родния ми дом,

където с трепет чакат близките!?

 

Нали разказваш им за мен,

че съм добре и тръпна в очакване

на срещата, която аз рисувам всеки ден

с боите на сърцето си!? Усмивките

 

нали донасяш им и тях

и с нежност и любов обгръщаш!?

Носи, Принцесо. А пък аз

ще се опитам да заспя... в очакване...

 

... И още нещо... Приседни

до топлото легло на дъщеря ми,

главицата ù детска погали,

очите целуни ù... благо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Дид!Прекрасна творба, както винаги!Явно вече мноооого ти е домъчняло за дома...огрооооомна носталгия лъха от стихотворението ти..Дано по-лесно минат оставащите дни. Целувки и гуш
  • Благодаря ти, Анета!
  • ...и нека тази принцеца бъде винаги там!
    Да пази и разказва!
    Децата заслужават само целувки!
    Целувки и от мен!

    Радвам се, че пишеш, Дет!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...