May 21, 2010, 12:25 AM

Вестоноска

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Здравей, Принцесо ненагледна!

Къде са твоите слуги... ;)

Навярно ази недовиждам!?

А...! Тук са! Пазят те! Нали

 

донасяш всяка божа нощ

словата ми и песента на птиците,

далече там във родния ми дом,

където с трепет чакат близките!?

 

Нали разказваш им за мен,

че съм добре и тръпна в очакване

на срещата, която аз рисувам всеки ден

с боите на сърцето си!? Усмивките

 

нали донасяш им и тях

и с нежност и любов обгръщаш!?

Носи, Принцесо. А пък аз

ще се опитам да заспя... в очакване...

 

... И още нещо... Приседни

до топлото легло на дъщеря ми,

главицата ù детска погали,

очите целуни ù... благо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Дид!Прекрасна творба, както винаги!Явно вече мноооого ти е домъчняло за дома...огрооооомна носталгия лъха от стихотворението ти..Дано по-лесно минат оставащите дни. Целувки и гуш
  • Благодаря ти, Анета!
  • ...и нека тази принцеца бъде винаги там!
    Да пази и разказва!
    Децата заслужават само целувки!
    Целувки и от мен!

    Радвам се, че пишеш, Дет!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...