Задухай, ветре, отнеси моята молба,
отнеси я, ветре, към моята съдба.
Да срещна моята любима, моята жена,
добра жена и да отгледаме наши деца.
Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя,
добра жена, любима моя с добра душа.
Ще дойде при мен и ще срещнем Любовта
и от нея ще се родят нашите добри деца.
Задухай, ветре, и разкажи на хората за гордостта,
че имаме двама сина, две прекрасни наши деца.
Отгледахме ги заедно и сбъднахме нашата мечта,
а те пораснаха големи и продължиха нас и рода.
Задухай, ветре, и предай на синовете ни завет,
отишли далече в чужбина, далече на гурбет.
Тук за Коледа ги чакат стара майка и баща,
и все поглеждат тъжни към пътната врата!
Задуха вятъра и дойде и зимата и Коледа,
майка и татко очакват синовете си с надежда.
И пътната врата изкърца може някой да дойде,
дойде само ти, ветре, няма ги техните синове!
© Валентин Миленов Всички права запазени