Nov 14, 2021, 11:33 AM

Ветре 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
336 0 0

           Ветре

 

 

Задухай, ветре, отнеси моята молба,

отнеси я, ветре, към моята съдба.

Да срещна моята любима, моята жена,

добра жена и да отгледаме наши деца.

 

Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя,

добра жена, любима моя с добра душа.

Ще дойде при мен и ще срещнем Любовта

и от нея ще се родят нашите добри деца.

 

Задухай, ветре, и разкажи на хората за гордостта,

че имаме двама сина, две прекрасни наши деца.

Отгледахме ги заедно и сбъднахме нашата мечта,

а те пораснаха големи и продължиха нас и рода.

 

Задухай, ветре, и предай на синовете ни завет,

отишли далече в чужбина, далече на гурбет.

Тук за Коледа ги чакат стара майка и баща,

и все поглеждат тъжни към пътната врата!

 

Задуха вятъра и дойде и зимата и Коледа,

майка и татко очакват синовете си с надежда.

И пътната врата изкърца може някой да дойде,

дойде само ти, ветре, няма ги техните синове!

 

 

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??