Ветрен стих
Нощта не спа,
а утрото разсъни
клепачите
на илюзорния ми сън.
Денят затропа
върху тънките ми вени,
така заудря
сякаш бие тъпан.
От безнадежност
рухнало сърцето
сподави острия си вик
в тъга,
и не потърсих
със зеници слънцето,
то нямаше
какво да ми даде сега.
На вятъра
оставих се единствено,
да ме теши
със повея си тих.
Когато ми е болно
и самотно,
шепти ми вятър
влюбен
нежен стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
