Нощта не спа,
а утрото разсъни
клепачите
на илюзорния ми сън.
Денят затропа
върху тънките ми вени,
така заудря
сякаш бие тъпан.
От безнадежност
рухнало сърцето
сподави острия си вик
в тъга,
и не потърсих
със зеници слънцето,
то нямаше
какво да ми даде сега.
На вятъра
оставих се единствено,
да ме теши
със повея си тих.
Когато ми е болно
и самотно,
шепти ми вятър
влюбен
нежен стих.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
