Ветроходецът
Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно -
в стремежа си да те примамят в камината на лятото.
И само реите със изтънели вратове
на първокласни преписвачи - не вярваха,
че черновите на мечтите ми -
ще се превърнат във реалност.
Но мимолетният делфин на радостта
се стрелна като мълния в простора
на изгряващото щастие
и писъкът му - неразбираем химн -
разпръсна облаците,
за да превърне всички сънища в действителност,
а черупката на залива - в невиждана безкрайност...
По хълбока на тишината -
като частица от часовник пясъчен,
се спусна плахо ракът на септември...
Оглушал безпаметно за въздишките на отлива,
отдавна сляп за сенките на гларуси -
неоправдано бързаше да стигне
многоточието на финала -
и да направи твърда крачка в непонятното безвремие.
Полегнало на пясъка, хвърчилото на вечността
неволно събуди със опашка задрямалия вятър
и слепешката, втурнал се от пещерите на брега –
немирникът реши да възстанови реда
във малката вселена...
От пиедестала на скалите се отрониха
каляските на бляскавото бъдеще
и разпадайки се на идеи слънчеви -
се сляха със безкрая...
Делфин - от грохота изплашен -
се заплете във таляна на отминалото щастие...
И само фрегатата на моята душа -
с прекършен грот и изпокъсани платна,
въжетата броеше,
за да вдигне флага непокорен на мечтите ми.
Все още помня...
Красимир ЧЕРНЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
