Ветроходецът
Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно -
в стремежа си да те примамят в камината на лятото.
И само реите със изтънели вратове
на първокласни преписвачи - не вярваха,
че черновите на мечтите ми -
ще се превърнат във реалност.
Но мимолетният делфин на радостта
се стрелна като мълния в простора
на изгряващото щастие
и писъкът му - неразбираем химн -
разпръсна облаците,
за да превърне всички сънища в действителност,
а черупката на залива - в невиждана безкрайност...
По хълбока на тишината -
като частица от часовник пясъчен,
се спусна плахо ракът на септември...
Оглушал безпаметно за въздишките на отлива,
отдавна сляп за сенките на гларуси -
неоправдано бързаше да стигне
многоточието на финала -
и да направи твърда крачка в непонятното безвремие.
Полегнало на пясъка, хвърчилото на вечността
неволно събуди със опашка задрямалия вятър
и слепешката, втурнал се от пещерите на брега –
немирникът реши да възстанови реда
във малката вселена...
От пиедестала на скалите се отрониха
каляските на бляскавото бъдеще
и разпадайки се на идеи слънчеви -
се сляха със безкрая...
Делфин - от грохота изплашен -
се заплете във таляна на отминалото щастие...
И само фрегатата на моята душа -
с прекършен грот и изпокъсани платна,
въжетата броеше,
за да вдигне флага непокорен на мечтите ми.
Все още помня...
Красимир ЧЕРНЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
