7.04.2011 г., 20:42

Ветропоказателят

577 0 0

                      ветропоказателят

 

           Извадих от стария сак фотоапарата,

                  заснех в няколко кадъра илюзиите си;

                  затворих ги в целулоидната лента,

                  че ме изпохапаха като коне разюздани.

 

 

                  И тръгнах със спомен от вкус на пелин,

                  а вечерта се изкачих при вятърните мелници;

                  с мрежи улавях сенките на нощта -

                  и тях исках да направя свои пленници.

 

 

                След годините ще проявя негативите, ще отворя и

                мрежите и зная, че ще се напия, 

                дано се случи с приятел...

                Та нали вятърът не може да бъде затворник.

                 Но какво ли си мисли ветропоказателят? 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...