ветропоказателят
Извадих от стария сак фотоапарата,
заснех в няколко кадъра илюзиите си;
затворих ги в целулоидната лента,
че ме изпохапаха като коне разюздани.
И тръгнах със спомен от вкус на пелин,
а вечерта се изкачих при вятърните мелници;
с мрежи улавях сенките на нощта -
и тях исках да направя свои пленници.
След годините ще проявя негативите, ще отворя и
мрежите и зная, че ще се напия,
дано се случи с приятел...
Та нали вятърът не може да бъде затворник.
Но какво ли си мисли ветропоказателят?
© Димитър Митев Всички права запазени