ветропоказателят

           Извадих от стария сак фотоапарата,

                  заснех в няколко кадъра илюзиите си;

                  затворих ги в целулоидната лента,

                  че ме изпохапаха като коне разюздани.

                  И тръгнах със спомен от вкус на пелин,

                  а вечерта се изкачих при вятърните мелници;

                  с мрежи улавях сенките на нощта -

                  и тях исках да направя свои пленници.

                След годините ще проявя негативите, ще отворя и

                мрежите и зная, че ще се напия, 

                дано се случи с приятел...

                Та нали вятърът не може да бъде затворник.

                 Но какво ли си мисли ветропоказателят?