17.02.2012 г., 23:47 ч.
Ветровито стихотворение
Все ще дойде време, някога на Есен…
С теб ще бъдем двама - волни ветрове.
Аз съм Севернякът – напорист и бесен.
Ти ще си Южнякът с босите нозе.
Ще се срещнем тайно в някое усое.
Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.
Ще заскачат лудо сдържани порои.
Буря ще катурне празните ни дни…
Само да се случи, някога случайно,
ей така - по Есен, в голите поля…
С теб ще си разкажем вятърните тайни –
в мъжки ураган и в буря на жена…
Николай Дялков
13.02.2012 год.
гр. Благоевград
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Препрочитам с удоволствие!
-
Поздрав за красивото!
-
красиво...ветровете в мен запяха!!!
-
Харесах ветровитото ти стихотворение! Остава прекрасно чувство и усещане наистина като " в мъжки ураган и в бура на жена..."!!!!!!!!!!
Браво, Ники! -
Чудно!
-
Чудно хубаво!
Поздравления! -
! -
Аплодисменти!!!
-
палаво идва
-
Браво!
-
Великолепен стих!!!!!!!!!!!!!!!!!*
-
Браво
-
Красиво и въздействащо стихотворение!Моите поздравления Николай!
-
Много ви хареса. поздравявам те.
-
Освободени, душите променят света...
-
Неочаквано свежо, добра ритмика, сполучлива римна постройка на стиха. Внушенията са сдържани и затова - въздействащи. Поздрав!
-
Много хубаво!
-
Шеметни чувства, ритъм и свежи метафорични образи!
Завладяващ стих! -
Само да се случи!
Много хубаво! -
"С теб ще си разкажем вятърните тайни –
в мъжки ураган и в буря на жена…"
Красиво е.Поздрави. -
ветровито и много красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
