Ветровито стихотворение
Все ще дойде време, някога на Есен…
С теб ще бъдем двама - волни ветрове.
Аз съм Севернякът – напорист и бесен.
Ти ще си Южнякът с босите нозе.
Ще се срещнем тайно в някое усое.
Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.
Ще заскачат лудо сдържани порои.
Буря ще катурне празните ни дни…
Само да се случи, някога случайно,
ей така - по Есен, в голите поля…
С теб ще си разкажем вятърните тайни –
в мъжки ураган и в буря на жена…
Николай Дялков
13.02.2012 год.
гр. Благоевград
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
