17 feb 2012, 23:47

Ветровито стихотворение

1.2K 0 21

Все ще дойде време, някога на Есен…

С теб ще бъдем двама - волни ветрове.

Аз съм Севернякът – напорист и бесен.

Ти ще си Южнякът с босите нозе.

 

Ще се срещнем тайно в някое усое.

Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.

Ще заскачат лудо сдържани порои.

Буря ще катурне празните ни дни…

 

Само да се случи, някога случайно,

ей така - по Есен, в голите поля…

С теб ще си разкажем вятърните тайни –

в мъжки ураган и в буря на жена…

 

Николай Дялков

13.02.2012 год.

гр. Благоевград

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...