17 февр. 2012 г., 23:47

Ветровито стихотворение

1.2K 0 21

Все ще дойде време, някога на Есен…

С теб ще бъдем двама - волни ветрове.

Аз съм Севернякът – напорист и бесен.

Ти ще си Южнякът с босите нозе.

 

Ще се срещнем тайно в някое усое.

Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.

Ще заскачат лудо сдържани порои.

Буря ще катурне празните ни дни…

 

Само да се случи, някога случайно,

ей така - по Есен, в голите поля…

С теб ще си разкажем вятърните тайни –

в мъжки ураган и в буря на жена…

 

Николай Дялков

13.02.2012 год.

гр. Благоевград

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...