Feb 17, 2012, 11:47 PM

Ветровито стихотворение

  Poetry » Love
1.2K 0 21

Все ще дойде време, някога на Есен…

С теб ще бъдем двама - волни ветрове.

Аз съм Севернякът – напорист и бесен.

Ти ще си Южнякът с босите нозе.

 

Ще се срещнем тайно в някое усое.

Смерч ще се повийне, дъжд ще завали.

Ще заскачат лудо сдържани порои.

Буря ще катурне празните ни дни…

 

Само да се случи, някога случайно,

ей така - по Есен, в голите поля…

С теб ще си разкажем вятърните тайни –

в мъжки ураган и в буря на жена…

 

Николай Дялков

13.02.2012 год.

гр. Благоевград

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...