Твърде дълго ли се вгледах, че светлината избледня?
Твърде дълго ли се вгледах, че часовникът замря?
Твърде дълго ли се вгледах, че светът побеля?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща засия?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща тебе аз видях?
Формата която си избрала е малко... статична за моя темперамент.
Обичам малко повече движение и страст.
Но стихотворението ти ме вдъхнови.
Ще можеш да прочетеш моето утре.
За сега, като знак на благодарност и пожелание за нови твои красиви вдъхновения ти подарявам последния куплет:
Поезията е картина на стената
рисувана с божествена ръка.
Във нея оживява в миг душата
щом я докоснем със очи през Любовта.