5.12.2025 г., 1:10

Вграден в сърдечния капчук

15 0 1

На безсмъртния Вапцаров

 

Безочливите хора между нас

приеха, че животът ти е стока.

„Борбата е безмилостно жестока!“ –

написа ти в предсмъртния си час.


За тях не беше ценна личността,

но че е важна, всеки ще научи.

На “доблест” ли играха? Как се случи,

Поете, теб да хвърлят на смъртта?

 

Прегракнал залп последен дъх отне

в тунела на човешката ненавист.

Дали не бе прострелян ти от завист?

Препуска в мен гневът – табун коне!

 

На нов разстрел те праща някой друг,

жадувал да потънеш ти в забрава.

Но нека знае той, че жив оставаш,

с любов вграден в сърдечния капчук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Ех, този Вапцаров. Колко ли човека днес биха казали с пълна уверенеост "че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър?". Поздравявам те, че правиш такива хубави посвещения на личности, оставили следа в българската история.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...