goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8737
13.09.2017 г., 8:51 ч.

Вградена / Сън / 

  Поезия
492 4 16

Случайно попаднах на напечен до бяло площад.

До една чешма, даряваща приятен хлад.

Посегнах с ръце, лице да умия.

Протегнах устни, вода да отпия...

От камъка ме гледаха очи прекрасни,

тъмни коси, трапчинки сластни...

Аз се вкамених!

Да се приближа не се реших!

От сбраната в коритото вода

изкочи бяла, моминска ръка...

Това дивно видение

извика любовно обяснение!

"Страхувам се, но те обичам!

Потъвам в твойта вода

и ти се вричам!"

До като лежах в дрямка трескава унесена,

видях как тя тъче за мене златна тъкан!

С родопска песен в тъканта преплетена!

И аз разбрах: това е моята жива вода!

Не биваше да се страхувам!

Това е спомен за мойта рода!

Не биваше да се сбогувам!

Това е на моите деца мечтата!

За тях аз трябваше да я отчувам!

Това е мойта свобода!

За нея съм готова да воювам!

За това лице с трапчинки мили!

За тази тъкан със родопска свила!

За пътя, без начало и без край!

За моя Ад и моят Рай!

За моята България!

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Бях обещала да потърся и публикувам моята чещма. Ето я. Дано ви хареса!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??