Вградена / Сън /
Случайно попаднах на напечен до бяло площад.
До една чешма, даряваща приятен хлад.
Посегнах с ръце, лице да умия.
Протегнах устни, вода да отпия...
От камъка ме гледаха очи прекрасни,
тъмни коси, трапчинки сластни...
Аз се вкамених!
Да се приближа не се реших!
От сбраната в коритото вода
изкочи бяла, моминска ръка...
Това дивно видение
извика любовно обяснение!
"Страхувам се, но те обичам!
Потъвам в твойта вода
и ти се вричам!"
До като лежах в дрямка трескава унесена,
видях как тя тъче за мене златна тъкан!
С родопска песен в тъканта преплетена!
И аз разбрах: това е моята жива вода!
Не биваше да се страхувам!
Това е спомен за мойта рода!
Не биваше да се сбогувам!
Това е на моите деца мечтата!
За тях аз трябваше да я отчувам!
Това е мойта свобода!
За нея съм готова да воювам!
За това лице с трапчинки мили!
За тази тъкан със родопска свила!
За пътя, без начало и без край!
За моя Ад и моят Рай!
За моята България!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
