Как да те прежаля, обич ненагледна!
Огън ме изгаря, като те погледна!
Черна ли прокоба връхлетя ни гневна:
Бог не те закрили, дявол те поревна!
Майстори зидари - пусти-опустели! -
душа ти вградиха в белите темели!
И си нямам либе, за да го прегърна!...
Хубостта ти в бяла сянка се превърна!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени