Вход Господен в Йерусалим (Цветница)
За празник се приготвяше градът,
със палмови листа и клонки от маслина.
Исус пристигаше в Йерусалим сега,
мълвата изпреварила го бе и знаеха мнозина.
През арка триумфална влезе той,
възседнал скромно своето магаре.
Осанна, тъй скандираше народът в радостта,
но що ли готвеше му днес съдбата?
Дали ще срещне слава или пък сега,
приготвено му беше друго блюдо.
Но той наясно беше с жребият жесток,
съдбата си чертаеше със всяко чудо.
И чудесата трупаха се, но не тях,
очакваха от него тези хора.
И същността човешка изтъкана в грях,
осъди го на кръста на позора.
Но с този кръст спасяваше ни от греха,
венецът трънен стана негова корона.
Разпятието не позор, а слава му дари,
на него молим се пред светлите икони.
И счупи истинската вяра грешните окови,
понесе изпитания и жертви свидни даде.
Днес вярата в доброто злото победи,
и мракът в светлината се разтвори.
И тази светлина струи от небесата,
и озарява градове села и всички къщи.
За празник време е, благословени да сме днес,
с венци, с цветя да спретнем всяка къща.
Да влезем в храма, да запалим свещ,
да се помолим и да замълчим ни трябва само.
Съдбата знаейки ти влезе във Йерусалим!
И слава тебе Господи за туй, че ни спаси,
осанна днес за жертвата ти тъй голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
