Вход Господен в Йерусалим (Цветница)
За празник се приготвяше градът,
със палмови листа и клонки от маслина.
Исус пристигаше в Йерусалим сега,
мълвата изпреварила го бе и знаеха мнозина.
През арка триумфална влезе той,
възседнал скромно своето магаре.
Осанна, тъй скандираше народът в радостта,
но що ли готвеше му днес съдбата?
Дали ще срещне слава или пък сега,
приготвено му беше друго блюдо.
Но той наясно беше с жребият жесток,
съдбата си чертаеше със всяко чудо.
И чудесата трупаха се, но не тях,
очакваха от него тези хора.
И същността човешка изтъкана в грях,
осъди го на кръста на позора.
Но с този кръст спасяваше ни от греха,
венецът трънен стана негова корона.
Разпятието не позор, а слава му дари,
на него молим се пред светлите икони.
И счупи истинската вяра грешните окови,
понесе изпитания и жертви свидни даде.
Днес вярата в доброто злото победи,
и мракът в светлината се разтвори.
И тази светлина струи от небесата,
и озарява градове села и всички къщи.
За празник време е, благословени да сме днес,
с венци, с цветя да спретнем всяка къща.
Да влезем в храма, да запалим свещ,
да се помолим и да замълчим ни трябва само.
Съдбата знаейки ти влезе във Йерусалим!
И слава тебе Господи за туй, че ни спаси,
осанна днес за жертвата ти тъй голяма!
© Петър Петров All rights reserved.
