Вход свободен
Живота ни е даден бонус,
но екстрите му ще платим!
За да поддържа жизнен тонус
с усмивки да го заредим…
Вход свободен
Поканен бях на „Бал” (безплатно) -
налагаше се имидж да си избера.
Животът ме гримира многократно,
но нужно бе накрая да реша.
С перо и шапка, Робин Худ -
кой бедните ще защити?!
Не се плашете, не съм луд -
това са гумени стрели.
Дискретно домино, тип Зоро -
защита срещу вредните лъчи.
Ще ме познаят много хора,
не скрива гневните очи.
Застивам в маската на фараон,
безскрупулен, изгряващ и себичен -
живеещ мъртъв в своя вечен дом,
към страдащите глух и безразличен.
Надут внушителен мамут
заплашващ с острите си бивни,
като пискюлите на шут -
размахани, но безобидни.
Пречистил се в усмивката на клоун,
озъбен хищно, вечно недоял -
понякога чепат Флинстоун,
друг път динозавър оцелял.
Опитах като мим да се кълчотя,
затворил устни, вдигащ рамене -
не можех, вътрешно се потя
и нужно бе да вдишам ветрове.
В миг просветна ми в главата -
никой не знае моя лик.
Лежерно бих се слял с тълпата
ако не беше тоз’ език.
Живота е неспирен маскарад
и трябва постоянно да се будиш,
иначе няма да усетиш как
сред образи заспал ще се изгубиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
Та как да кажа на бялото - черно! 
