Вход свободен
Живота ни е даден бонус,
но екстрите му ще платим!
За да поддържа жизнен тонус
с усмивки да го заредим…
Вход свободен
Поканен бях на „Бал” (безплатно) -
налагаше се имидж да си избера.
Животът ме гримира многократно,
но нужно бе накрая да реша.
С перо и шапка, Робин Худ -
кой бедните ще защити?!
Не се плашете, не съм луд -
това са гумени стрели.
Дискретно домино, тип Зоро -
защита срещу вредните лъчи.
Ще ме познаят много хора,
не скрива гневните очи.
Застивам в маската на фараон,
безскрупулен, изгряващ и себичен -
живеещ мъртъв в своя вечен дом,
към страдащите глух и безразличен.
Надут внушителен мамут
заплашващ с острите си бивни,
като пискюлите на шут -
размахани, но безобидни.
Пречистил се в усмивката на клоун,
озъбен хищно, вечно недоял -
понякога чепат Флинстоун,
друг път динозавър оцелял.
Опитах като мим да се кълчотя,
затворил устни, вдигащ рамене -
не можех, вътрешно се потя
и нужно бе да вдишам ветрове.
В миг просветна ми в главата -
никой не знае моя лик.
Лежерно бих се слял с тълпата
ако не беше тоз’ език.
Живота е неспирен маскарад
и трябва постоянно да се будиш,
иначе няма да усетиш как
сред образи заспал ще се изгубиш.
© Борис Борисов All rights reserved.
Та как да кажа на бялото - черно! 
