24.07.2023 г., 15:30

Видение в екрю

423 1 4

ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ

 

Момичето с плисирана поличка

и лека лятна блузка – цвят екрю,

говореше на себе си – самичка,

и – май, че си говореше на „you”?

 

Усмихваше се някак си свенливо,

за миг един дори поруменя.

И чух – додето пиех светло пиво –

какво ѝ се е случило в съня.

 

Изящна, ненавременна и малка –

направо статуетка във музей,

на дясното ушенце със слушалка,

погледна ме и каза ми: – Здравей!

 

Късметът проработи ми! Честито! –

си рекох, свил под пейката нозе.

Направо щях да ѝ изям хендс фри-то! –

към третата си бира – за мезе.

 

Ако се спре, не знам с какво – със кекс ли

да я почерпя в някое бистро? –

да ѝ река сонет от Уйлям Шекспир

или пък приказка от Шарл Перо.

 

Но тя отмина. Литна – пойна птичка,

и моето: – Здравей! – едва ли чу.

Момичето с плисирана поличка! –

прекрасното видение в екрю.

 

17 юлий 2023 г.

гр. София, 9,15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....