24 июл. 2023 г., 15:30

Видение в екрю

437 1 4

ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ

 

Момичето с плисирана поличка

и лека лятна блузка – цвят екрю,

говореше на себе си – самичка,

и – май, че си говореше на „you”?

 

Усмихваше се някак си свенливо,

за миг един дори поруменя.

И чух – додето пиех светло пиво –

какво ѝ се е случило в съня.

 

Изящна, ненавременна и малка –

направо статуетка във музей,

на дясното ушенце със слушалка,

погледна ме и каза ми: – Здравей!

 

Късметът проработи ми! Честито! –

си рекох, свил под пейката нозе.

Направо щях да ѝ изям хендс фри-то! –

към третата си бира – за мезе.

 

Ако се спре, не знам с какво – със кекс ли

да я почерпя в някое бистро? –

да ѝ река сонет от Уйлям Шекспир

или пък приказка от Шарл Перо.

 

Но тя отмина. Литна – пойна птичка,

и моето: – Здравей! – едва ли чу.

Момичето с плисирана поличка! –

прекрасното видение в екрю.

 

17 юлий 2023 г.

гр. София, 9,15 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...