24 июл. 2023 г., 15:30

Видение в екрю

428 1 4

ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ

 

Момичето с плисирана поличка

и лека лятна блузка – цвят екрю,

говореше на себе си – самичка,

и – май, че си говореше на „you”?

 

Усмихваше се някак си свенливо,

за миг един дори поруменя.

И чух – додето пиех светло пиво –

какво ѝ се е случило в съня.

 

Изящна, ненавременна и малка –

направо статуетка във музей,

на дясното ушенце със слушалка,

погледна ме и каза ми: – Здравей!

 

Късметът проработи ми! Честито! –

си рекох, свил под пейката нозе.

Направо щях да ѝ изям хендс фри-то! –

към третата си бира – за мезе.

 

Ако се спре, не знам с какво – със кекс ли

да я почерпя в някое бистро? –

да ѝ река сонет от Уйлям Шекспир

или пък приказка от Шарл Перо.

 

Но тя отмина. Литна – пойна птичка,

и моето: – Здравей! – едва ли чу.

Момичето с плисирана поличка! –

прекрасното видение в екрю.

 

17 юлий 2023 г.

гр. София, 9,15 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...