3.09.2019 г., 12:10 ч.

Видение в лятна нощ... (безсъние в лятна нощ) 

  Поезия » Друга
158 0 0

 

Видение в лятна нощ...

(безсъние в лятна нощ)

 

Лятна нощ зави Земята...

... Вятър вихрено повя

и примъкна Необята

върху Моята” земя...

 

Разпиляха се Звездите

по Небесният харман...

Нейде женски глас изхлипа

и заглъхна неразбран...

 

В клоните зашумоляха

кротко сънните гнезда...

Тиха нощ и всяка стряха

приюти една звезда...

 

... Приказна като легенда,

нежна, галеща с разкош -

Бóже, колко е вълшебна

звездооката ти нощ!...

 

А зад ъгъла прикътан

Ти ли ме попами вън,

и ме залюля из пътя

в тази нощ наместо в сън...

 

В Любовта и Боже в Тебе,

вярата ми е една

и е както хвърлен жребий -

всичко друго е съдба!...

 

Та затуй сега бих тръгнал

аз със Вятъра в нощта -

сам на скитане обръгнал -

да го посветя в Страстта...

 

Той да знае как се диша

от умора след любов,

как от всеки дъх предишен

ражда се копнежен зов...

 

Задухът ме е омаял,

маранята натежá,

но в Началото и в Края -

нямам право да греша...

 

... Нещо въздуха докосна

мислех вятър е, а то

бе видение среднощно

и в мига разбрах, защо:

 

е чаровна и прехласната,

и пленителна нощта -

там от сенките, прекрасна,

идеше към мен Жена!...

 

... Съблазнително гальовна,

сюрреална във нощта,

а Стихията любовна

ни в торнадо завъртя...

 

... Но когато тя във мрака

от където се явѝ

върна се, Мъжът проплака

в мен и болка ме превѝ...

 

17.06.2017.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??