Видения
Във нощ
забулена от мрак
оттекват стъпки,
приглушени
и сякаш стигнали
заветен бряг
се спират изведнъж,
осиротели.
Разлиствам спомените,
ти си в тях,
смехът останал
тръгва да лудува
очи изписали
и страх,и грях
Любов забравена
за две сърца бленува.
Във тази нощ
Луната се е скрила
не ме щади,
не праща светлина
смехът самотен
бързо си отива
стъпките утихват,
чезне Люббовта.
Юни,2020г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
