Във нощ
забулена от мрак
оттекват стъпки,
приглушени
и сякаш стигнали
заветен бряг
се спират изведнъж,
осиротели.
Разлиствам спомените,
ти си в тях,
смехът останал
тръгва да лудува
очи изписали
и страх,и грях
Любов забравена
за две сърца бленува.
Във тази нощ
Луната се е скрила
не ме щади,
не праща светлина
смехът самотен
бързо си отива
стъпките утихват,
чезне Люббовта.
Юни,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
