Във нощ
забулена от мрак
оттекват стъпки,
приглушени
и сякаш стигнали
заветен бряг
се спират изведнъж,
осиротели.
Разлиствам спомените,
ти си в тях,
смехът останал
тръгва да лудува
очи изписали
и страх,и грях
Любов забравена
за две сърца бленува.
Във тази нощ
Луната се е скрила
не ме щади,
не праща светлина
смехът самотен
бързо си отива
стъпките утихват,
чезне Люббовта.
Юни,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
