Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
7 jun 2020, 18:03

Видения 

  Poesía » De amor
876 10 33

Във нощ  

забулена от мрак

оттекват стъпки,

приглушени

и сякаш стигнали

заветен бряг

се спират изведнъж,

осиротели.

Разлиствам спомените, 

ти си в тях,

смехът останал

тръгва да лудува

очи изписали

и страх,и грях

Любов забравена

за две сърца бленува.

Във тази нощ

Луната се е скрила

не ме щади,

не праща светлина

смехът самотен

бързо си отива

стъпките утихват,

чезне Люббовта.

 

Юни,2020г

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хари,благодаря че отдели време за мен.Желая ти хубав съботен ден.
  • Поздравления, Гавраиле!
    Струва ми се, че достатъчно сме остарели!
    Младите имат нови стремления. Не сключват бракове...
    А ние сме демоде!
    Обичаме, целуваме ръка...
    Поздравления за стиховете!
  • Руми,твоите коментари с обичайният си приятелски тон са винаги очаквани с интерес.Радвам се на твоя прочит.Благодаря ти!
  • Данаил,когато човек се обърне назад винаги му се ще да започне отново.Но времето върви само напред.Благодаря ти за присъствието.
  • Ечи,много оптимистично.Намираш ли подходящия ключ всяка врата се отваря.Благодаря за оценката.
  • Поздрав и на теб,Ели за добрите думи.Желая ти спокойни дни и вдъхновение!
  • Генек,благодаря за оценката и коментара!Хубав ден,приятелю!
  • Мариана,благодаря че потози начин си го възприела.Желая ти хубава юнска седмица.
  • Иржи,,харесвам твоите коментари с този непосредстве оптимизъм който излъчват.Благодаря ти за присъствието!
  • Много красив стих ни поднасяш, Гавраиле, наситен с тъга, но красив! Поздравявам те!
  • Много е хубаво, Гавраил!
    Разлиствам спомените,
    ти си в тях,
    смехът останал
    тръгва да лудува
    очи изписали
    и страх,и грях
    Любов забравена
    за две сърца бленува.
  • Една врата се затваря, а друга се отваря
  • Спомени, спомени...Много емоционален и въздействащ стих! Поздравления!
  • Много ми хареса.
  • Затова не бива да остава сам човек, за да не преживява пак и пак тези видения, Гавраиле! Ако има луна- мечтаеш, ако се скрие...страдаш с мисъл за безвъзвратното минало! Да се гледа само напред, за да се види видение, но истинско! И няма да страда безкрай! Но в такива моменти се раждат красиви стихове пък...
  • Бъди сигурен! Ще!
  • Маргарита,в очакване съм на този миг.Хубава юнска седмица ти желая!
  • Не се е скрила. Нещо я е засенчило! След миг ще те изненада!
  • Цвете Б,очаквам изгрева.Нека надеждата е с мен!Поздрав от морското утро.
  • Иване,приятелю благодаря за пожеланието.Желая ти хубави слънчеви дни!
  • Пожелавам с изгрева, любовта да се завърне!
    Поздравления за докосващия стих!
  • Да, тъжно е, когато любовта си отива, но често се връща отново. Тогава тъгата се превръща в радост! Нека това да се случи при теб
  • Поздрав и на теб,Белокрилке.Тъжно е но нали казват,че от любов не се умира.Хубава юнска вечер!
  • Дени,благодаря за куража.Може пък следващата вечер да се завърне.Хубава неделна вечер.
  • Стойчо,изкусителка и то каква.Има ли изобщо измъкване.Ценя присъствието ти!
  • А, недей така. Не чезне. Само се е позабавила.
  • Явно си заедно с онази тъжна изкусителка Носталгия...
    Красива самота.
  • Пепи,в раздялата винаги има нещо тъжно.Благодаря ти за присъствието.
  • Стъпките... тъжно...
  • Юри,поне ти внасяш ведрина и за това чета стиховете ти с голямо удоволствие.Благодаря за коментара.
  • Как красиво и тъжно ги редиш, Гавраиле! Поздравления!
  • Надежда,сещам се за "ягодовата луна".Благодаря че ме посети.
  • Тъжна е твоята Луна, Гавраил.
Propuestas
: ??:??