Видения
Във нощ
забулена от мрак
оттекват стъпки,
приглушени
и сякаш стигнали
заветен бряг
се спират изведнъж,
осиротели.
Разлиствам спомените,
ти си в тях,
смехът останал
тръгва да лудува
очи изписали
и страх,и грях
Любов забравена
за две сърца бленува.
Във тази нощ
Луната се е скрила
не ме щади,
не праща светлина
смехът самотен
бързо си отива
стъпките утихват,
чезне Люббовта.
Юни,2020г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
