23.12.2012 г., 11:53 ч.

Видрар, Видрар! 

  Поезия » Гражданска
550 0 9

Видрар, Видрар!

 

На Краище ти бисерен си дар

от Бога! – кацнало в горите,

разпръснато по махалите

с къщурките от слама, кал и вар. 

 

Тече рекичката бъбрива

прибрана в своето корито,

а в буря –  мътна, страховита –

влече дървета, паст разкрива.

 

През римско време процъфтяваш

в недрата с древното рударство

и храниш българските царства

със воини – за чест и слава!

 

От кули крепостни в Градище

ти пращаш своите сигнали, 

в защита кървав данък дали

срещу османските пълчища.

 

А при фашизма, в дни разделни,

със жертвите за свободата

доведе паметната дата

с отряда Трънски на септември!

 

Затуй, когато се завръщам

от твойта твърд да черпя сили,

пръстта целувам и замирам

на колене пред родна къща.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??