Видрар, Видрар!
Видрар, Видрар!
На Краище ти бисерен си дар
от Бога! – кацнало в горите,
разпръснато по махалите
с къщурките от слама, кал и вар.
Тече рекичката бъбрива
прибрана в своето корито,
а в буря – мътна, страховита –
влече дървета, паст разкрива.
През римско време процъфтяваш
в недрата с древното рударство
и храниш българските царства
със воини – за чест и слава!
От кули крепостни в Градище
ти пращаш своите сигнали,
в защита кървав данък дали
срещу османските пълчища.
А при фашизма, в дни разделни,
със жертвите за свободата
доведе паметната дата
с отряда Трънски на септември!
Затуй, когато се завръщам
от твойта твърд да черпя сили,
пръстта целувам и замирам
на колене пред родна къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
