Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
31.05.2008 г., 12:41 ч.

Видях го 

  Поезия
1625 1 33

 

Видях го, но по навик го подминах,

извръщайки очите си неловко.

И чак тогава през ума ми мина,

че той не е прокажен, а е просто

човек, каквито сме (дали?) и ние,

но с етикета "инвалид", написан

с мастилото, което се не трие,

защото от съдбата е орисан.

 

Но няма да забравя този поглед -

не пораженчески, целенасочен.

Очи, в които като през прозорец

за миг надникнах и видях поточе,

в което се умиваха душите

и истинската същина човешка

оставаше оголена и чиста,

без даже намек за недъг и грешка.

 

И в тези сини езера спокойни

ръцете си като криле разпери

един човек, приел съвсем достойно

това, което някой би намерил

за наказание от висша сила.

Ала на изпитание за воля

и наковалня за характер силен

свидетел станал бях съвсем неволен.

 

Тогава се замислих за живота

и как дребнаво хленчим, че ни мачка

с проблемите, които пред Голгота

изглеждат като бебешка играчка.

За даденост приемаме нещата

рутинни като слизане по стълби...

А може би в очите на съдбата

сме тъкмо ние инвалиди пълни?

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мммм, браво!
  • Нямам думи...
  • Класика!!!
  • Поздравления за стиха!!!
  • А аз видях теб...!
    И това, което видях, ми хареса.
    Усмихвам ти се.
  • Истинско, смислено, смълчаващо...
  • Моите поздравления за този проникновен,истински стих!
  • Не е въпрос на съчувствие! А на самопреценка... Засяга ни разбира се... и още как! Никой, ама никой не е застрахован... Затова трябва да се научим да гледаме на света и през техните очи и да го възприемаме като тях (поне почти да опитаме)... има на какво да се научим... И на още повече... Наистина, за съжаление, прокажените души са много, но това, че сме смъртни изобщо не ни оправдава! Оправданието е измислено от нас... Тъпо е, но само приспиваме съвестта си с него...
  • Съчувстваме на думи, ала скрито
    се радваме, че нас не ни засяга...
    От страшната проказа на душите
    колцина смъртни могат да избягат...

    Чудесно! Поздрави, Иво
  • Именно, Рег. По същия начин, по който хората, лишени от зрение например, развиват по-силно останалите си възприятия. Радвам се, че предизвиквам размисъл!
  • Размисли ме стихът ти...Не намираш ли, че духовната сила при тях е по-изразена, поради факта, че те се стараят да преодолеят чрез нея недъга си?По мое мнение, искат просто да бъдат възприемани като нормални, а не безпомощни хора...
    Комплименти за темата и достойното и представяне!
  • Наистина ме остави без думи....Ще кажа само, че стихотворението е идеално!!!
  • Невероятно е!!!
  • Силна поезия, мъдра, добра, Човешка!!!
    Поздравления и благодарност, Ивайло!!!
  • Благодаря ви отново за хубавите думи!
    Радо, мерси че ми припомни Хокинг, наистина може би най-светлия пример.
  • Аз пък се сетих за Стивън Хокинг, един баскетболен отбор за хора в неравностокйно положение ( С колички!), както и за една жена с протези и на ръцете, и на краката, която се занимава с отглеждане и обучение на кучета водачи... Примери много!
    И си много, ама много прав... кои, всъщност, са инвалидите!?

    Браво за стиха, Ивайло!!!

    Ave

  • Много мъдро!Не бих могла да го кажа по-точно.Браво!!!
  • Както се казва-думите са излишни...Поздравявам те за този проникновен стих!
  • Това е едно от най-хубавите и истински стихотворения,които съм чела!!!Поздравявам те за човечността и истините,които си казал!!!Поздрав!
  • Така си е! Настръхна ме. Познавам един такъв човек и повярвай ми по-пълноценен и истински е от нас останалите. Не той е странен, а ние!
    Поклон!
  • Страхотно е. Браво!
  • Настръхнах Иво,за жалост това е живота.Поздравления и от мен.
  • Мислим,че на нас не може да се случи...
    Поздравявам те за въздействащия стих!
  • за даденост приемаме нещата
    рутинни като слизане по стълби...
    А може би в очите на съдбата
    сме точно ние инвалиди пълни?

    Задъхах се след прочита на стиха ти, Ивайло!!!

  • Поразително! Наистина съм поразена. Пресъздаване, послание, изказ - невероятно въздействащо. Поздравлявам те, от все сърце!
  • Хубав стих!
    Ето още интерсно по темата
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=15767
  • Благодаря ви, приятели!
    И наистина стихът ми е "по действителен случай". Посвещавам го на непознатия млад мъж в инвалидната количка.
  • Разтърсващ стих! Пронизващ! Толкова много истина, човещина, мъдрост...! Жилят словата ти, Иво!

    "А може би в очите на съдбата
    сме точно ние инвалиди пълни?"

    Ако сме затворили душите си за човещината и съпричастността... да, с осакатени души сме точно инвалиди! Но по-жалки от инвалидите с физически недъзи... Иска ми се да вярвам, че не сме...
    Поздравления за стиха - за стила, смисъла и въздействието, което оставяш с поезията си!
  • Истински...страхотно истински...!
    смирих се...
  • Съвършен! Поздрав!
  • Прегръщам те!
  • за даденост приемаме нещата

    рутинни като слизане по стълби...

    Браво!
  • Не мога...не мога да кажа нищо!!! Толкова е...
Предложения
: ??:??