Видях го, но по навик го подминах,
извръщайки очите си неловко.
И чак тогава през ума ми мина,
че той не е прокажен, а е просто
човек, каквито сме (дали?) и ние,
но с етикета "инвалид", написан
с мастилото, което се не трие,
защото от съдбата е орисан.
Но няма да забравя този поглед -
не пораженчески, целенасочен.
Очи, в които като през прозорец
за миг надникнах и видях поточе, ...