Видях те!
Видях те!
Видях те. По риза. В мойто поле.
Ръцете ти галеха класове на пшеница.
Беше в омара. С очи на дете.
Слънчогледи ти правеха ореол на светица.
Видях ти бедрата, през жаркото слънце.
Видях ти снагата. Струна от Чувство.
Видях ти гърдите. Голи. До зрънце.
Видях как разгарят магмата устните.
Видях във очите ти нежна Любов.
Вселенския Дух! Нестинарка! Жена!
Не беше мираж, а Божù благослов,
от който избухваше нова звезда...
Видях те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
