Видяла безумна красота
915
0
1
Видяла безумна красота,
заплака женска душа
и сълзи и в сърцето изсъхват,
както съхне в земята дъжда
и както вехне на роза цвета...
Подир посивяха следите
от есенни чудни листа,
посивяха и вълните
на безбрежно сини небеса.
Трептят сред морето искрите,
на звездите беззвани сестрите.
А вятър разбуден ги в захлас разпилява,
както животът на прах сърце попилява.
И сянка и безплътна се там очертава,
как гледа в заблуда мечтите.
Светът ù посипа забрава,
но тя не ще да изтлее,
понеже има сенки само там,
където светлина все още живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
