Видяла безумна красота
917
0
1
Видяла безумна красота,
заплака женска душа
и сълзи и в сърцето изсъхват,
както съхне в земята дъжда
и както вехне на роза цвета...
Подир посивяха следите
от есенни чудни листа,
посивяха и вълните
на безбрежно сини небеса.
Трептят сред морето искрите,
на звездите беззвани сестрите.
А вятър разбуден ги в захлас разпилява,
както животът на прах сърце попилява.
И сянка и безплътна се там очертава,
как гледа в заблуда мечтите.
Светът ù посипа забрава,
но тя не ще да изтлее,
понеже има сенки само там,
където светлина все още живее!
© Гергана Данаилова All rights reserved.
