Виж, какво съм виновна аз...
Виж! Какво съм виновна аз,
че си женен, Иване!
Ще научи жена ти за нас.
Все едно, ще ни "хване".
Този свят... е една суета.
И... любов. Съвсем малко!
Но... ако не беше тя -
щяхме... да бъдем жалки.
Аз... разбирам. Но ми тежи.
Този цирк... не ми отива.
Любовта не живее в лъжи.
Този фарс... я убива.
За това... ще се облека.
Този цирк... не ми прилича.
Можех... да продължа така,
ако... не те обичах...
Слушай... няма да търсим вини...
Някак... така се случи.
Просто... аз не понасям стени.
Защото съм... многозвучие.
Ти, разбира се, нямаш очи.
Имаш всичко. И... нищо!
Аз съм луда. И ми личи.
Лудостта... ме разнищва!
Мен отдавна не ме е страх
да съм стръв за тълпата.
Кой ще каже - какво е грях,
в този евтин театър!
Преживяла съм... много смърт!
До умиране, просто!!!
Затова, и облечена в плът -
си говоря... със Господ!
На главата ми - трънен венец.
По крилете ми - рани!
Аз съм жертвения агнец!
Няма как... да остана!
Виж сега... не ме гледай така,
сякаш съм... извънземна!
Давам лапа! Ти - дай ръка!
И - от утре - без мене!
Бързай, в следващия живот -
да ме срещнеш навреме!
И тогава - "Здравей, Живот!"
Но - във този - без мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
