Виж се с моите очи
Виж се с моите очи
С моите очи искаше да се видиш.
Нали знаеш - не мога да ги дам!
Но в долните стихове ако вникнеш,
ще се видиш, туй го знам!
Защо ми е толко хубаво, когато съм с тебе?
Защо ти се радвам и те гледам в захлас?
Не! Това не са спомени от изминало време.
Нещо друго става със нас!
Спомените са хубаво нещо,
но те понякога изчезват в далечни мъгли,
към тях и аз съм се връщал често,
но не разбирах в мъглата дали този образ си ти.
Сега си пред мен реална и жива,
запазени са в теб младежките черти
и темперамента ти, и духовната ти сила,
затова не се съмнявам, че това си ти!
Толкова си работлива и толкоз енергична,
че увличаш всички, които са с теб,
ти превръщаш чуждата мъка в лична
и като пълководец водиш смело напред.
Не вярвай на оценки, че си остаряла,
особено на тези, дадени от млади жени,
те само ти завиждат, че си поумняла,
а ти се чустваш силна и млада, нали!
Повярвай на този мой писмен доклад!
Това е, което харесвам в тебе сега,
край тебе и аз се чувствам силен и млад
и имам усещане за дъх на жена.
А сега още веднъж тези стихове прочети!
И ще се видиш с моите очи.
1999 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Стефанов Всички права запазени
