5.10.2015 г., 17:50

Виждал ли си

944 0 0

Виждал ли си птица на дърво, 

виждал ли си как с криле премахва,

виждал ли си черните очи, 

как лети към небесата. 

 

Дълго прелетно криле преплита, 

мъчи се и стене за това,

че някой нейното разбива,

че дом не ще намери тя.

 

Болка ли, тъга ли е това,

все пак и то сърце си има.

И то желае топлина и то кат теб залита.



Сърцата и душите са разбити на тези малки същества, но дори на пепел стрити, пак летят в безкрайността. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...