Крий се! За тебе пиша и го знаеш.
Като вирус си във мене. – Класика!
На жоменка ли искаш да играеш?
Или на щраус – главата в пясъка?!
Четеш ли ме?! Знам, че ме четеш.
Колко пъти идваш през деня?
Искаш тайничко да разбереш,
чакам ли те. Още ли сме на ръба.
Ето, срещаме се. Аз поне съм там.
И глупав монолог говорим.
Чета ти мислите и знам...
Не можеш с мен да се пребориш.
Ще дойдеш сам. Аз няма да те търся.
Не се усмихвай! Знам, че е така.
Останало е нещо недовършено.
Аз болка съм ти! Огъня в кръвта!
В. Тодорова
© Valya Тodorova Всички права запазени