ВИК
Добре че закъсня раздялата
- от теб не мога да се откажа.
Все така ли ще разговаряме,
все така ли ще сме двамата,
когато даже
кафявата плесница на очите ти
изгаря ме…
Но всичко е казано!
Пих вода и оставих реката
да отнесе, което не е изпито.
Стъпках листата
и оставих тревата
да ги разкъса.
Спрях птица, която излита.
Заковах крилата й.
Съдете ме!
За това, че закъсня раздялата,
обичахме се по привичка.
Това е всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
