Добре че закъсня раздялата
- от теб не мога да се откажа.
Все така ли ще разговаряме,
все така ли ще сме двамата,
когато даже
кафявата плесница на очите ти
изгаря ме…
Но всичко е казано!
Пих вода и оставих реката
да отнесе, което не е изпито.
Стъпках листата
и оставих тревата
да ги разкъса.
Спрях птица, която излита.
Заковах крилата й.
Съдете ме!
За това, че закъсня раздялата,
обичахме се по привичка.
Това е всичко.
© Георги Динински All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
