Вик
Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана.
И не искам "по нещо" и само "понякога" –
(получувства, получудеса).
И не мога да бъда поредната "някоя",
без която ти просто си сам.
Аз те искам по-цял и от Месеца пълен –
да те имам от нокът до косъм.
Отдалеч да ме палиш – със погледи-мълнии –
като в приказка. Като магьосник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
