Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана.
И не искам "по нещо" и само "понякога" –
(получувства, получудеса).
И не мога да бъда поредната "някоя",
без която ти просто си сам.
Аз те искам по-цял и от Месеца пълен –
да те имам от нокът до косъм.
Отдалеч да ме палиш – със погледи-мълнии –
като в приказка. Като магьосник.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
